
Нездравословното хранене в детството носи дългосрочни вреди
Това предполага изследване на Университета на Калифорния в Ривърсайд (UCR), което за пръв път разкрива значително намаляване на общия брой и многообразието на полезните бактерии в червата при зрели индивиди, хранили се нездравословно в ранна възраст. „Изследвахме лабораторни мишки, но наблюдаваме сходен ефект при младежи с преобладаващо Западно хранене с високо съдържание на мазнини и захар. Техният чревен микробиом остава засегнат негативно до 6 години след края на пубертета“, обяснява един от авторите на изследването, еволюционният физиолог от UCR, Тиодор Гарланд (Theodore Garland).
Резултатите от изследването са публикувани в новия брой на специализираното издание Journal of Experimental Biology.
Микробиомът са всички бактерии, гъбички, паразити и вируси, които живеят в организма на човека или животните. Повечето от тях са концентрирани в червата и голяма част от тях са полезни – разграждат и подпомагат усвояването на храната, стимулират имунната система и подпомагат синтазирането на ключови витамини.
В здравия организъм има баланс между полезните бактерии и патогенните такива. Когато този баланс се наруши – при заболяване, употреба на антибиотици или нездравословно хранене, организмът става по-уязвим за инфекции.
Проучването на Калифорнийския университетустановило негативната промяна на микробиома, предизвикана от храненето, като разделила лабораторни мишки на 4 групи – половината хранени здравословно, другата половина с повече мазнини и захар, като половината от тези групи имали достъп до колело за бягане, а останалите не спортували. След 3 седмици на съответния хранителен режим, всички мишкихсе върнали на стандартното си, балансирано хранене, без допълнителни тренировки, тоест каквото е нормалното ежедневие на опитните животни, отглеждани в лабораториите. На 14-тата седмица били изследвани популациите и разнообразието на чревните бактерии на участвалите в експеримента мишки.
Било установено, че полезните бактерии, участващи в метаболизма на въглехидратите, като Muribaculum intestinale, били значително по-малко при мишките, хранили се нездравословно като малки. Физическите упрежнения също показали пряко влияние върху микробиома – количествата на Muribaculum бактериите били по-високи при тези, които се хранили здравословно и имали достъп до колелото за бягане, и били по-ниски при нездравословно хранените мишки, независимо дали са правили упражнения или не.
Общото заключение на специалистите е, че нездравословното хранене в ранна възраст има по-дълготрайно негативно въздействие върху чревната микрофлора, отколкото е положителното влияние върху нея от спортуването в ранна детска възраст.
Екипът на Гарланд ще продължи експериментите, удължавайки периода на изследване, за да установи дали промените в микробиома продължават да се наблюдават и в най-късните етапи от живота. Специалистите обаче подчертават значимостта на дългосрочните промени в чревната микрофлора, които се наблюдават дълго след положителните промени в начина на хранене. „Ти си не само това, което ядеш, а и това, което си ял като дете“, посочва в заключение Гарланд.