Коремните мазнини развиват резистентност срещу периодичното гладуване „през ден“
В изследване върху мишки, австралийски учени успели да проследят какво се случва в мастните отлагания по време на един от най-разпространените варианти на периодичното гладуване– „през ден“ (every-other-day fasting).
Проследявайки реакциите на протеините в структурата на мастните клетки, изследователите от Университета на Сидниоткрили, че мастните отлагания около стомаха, формиращи „висящото коремче“, са в състояние да изпадат в „режим на самосъхранение“ с течение на времето, което ги прави по-устойчиви на ликвидиране в периодите на гладуване.
Резултатите от изследването са поместени в мартенския брой на специализираното издание Cell Reports.
Изследователският екип на д-р Марк Ларънс (Dr Mark Larance) от Изследователския център „Чарлз Пъркинс“ и Института по естествени науки на Университета на Сидни проучил мастна тъкан от различни части на тялото, за да установят промените, които протичат в нея по време на периодичното гладуване „През ден“, при което един ден се консумира храна без ограничения, а на следващия се гладува или се приемат силно ограничено количество калории.
Такива промени били установени както във висцералните мазнини, така и в подкожните мазнини, които са свързани с метаболитното здраве.
Защо висцералните мазнини може да са резистентни при отслабване?
В периоди на гладуване, мастната тъкан осигурява енергия на останалите тъксани и органите, чрез отделянето на молекули мастни киселини, които се превръщат в енергия от митохондриите.
Учените обаче установили, че висцералната мазнина става резистентна на освобождаването на мастни киселини по време на гладуване. Открити били знаци, че висцералната и подкожната мазнина увеличават капацитета си да складират енергия под формата на мазнини и ускоряват отлагането на мазнини преди следващия период на гладуване.
Д-р Ларънс посочва, че повтарящите се периоди на гладуване вероятно водят до задействането на сигнална пътечка „за самосъхранение“ в коремните мазнини. "Това предполага, че висцералната мазнина може да се адаптира към повтарящите се периоди на постене и предприема действия за предпазване на енергийните си запаси. Този вид адаптация обяснява защо висцералната мазнина е резистентна на опитите за изчистването й след дълги периоди на диети“.
Специалистът обяснява и защо мишия модел е изключително полезен, преди започването на аналогични изследвания и при хората. „Мишата физиология е сходна с тази на човека, но техният метаболизъм е много по-ускорен. Това ни позволява да проследим промените много по-бързо, отколкото в изследванията при хора, както и да проучим подробно тъкани, от които при хората е много по-трудно да се вземат проби“.
Картографиране на функционирането на мастните отлагания
Учените направили подробна карта на „вътрешния живот“ на мастните отлагания като проучили промените, които протичат в над 8500 структурни протеини на мастната тъкан по време на гладуването „през ден“, използвайки методите на протеомиката.
Протеомиката е наука за протеините, производна на геномиката, която проследява как протеините реагират при определени условия и тяхната промяна, както в случая при гладуването „през ден“.
Изследването на австралийските учени било извършено с методите на мас спектрометрията. Д-р Ларънс уточнява, че откритата закономерност не важи за другите разновидности на периодичното гладуване като 5:2 или нискокалорийните хранителни режими, които се използват масово за понижаване на телесното тегло.
Резултатите от проучването са основа за бъдещи изследвания, които да открият молекулите, отговорни за формирането на резистентност на висцералните мазнини по време на гладуване и откриването на инструменти и най-правилния подход за преодоляването на тази резистентност.
За автора
Течностите – какво, кога, колко? (Част първа)
Бета-2 агонистите и мускулите
Естрогенът в храните – има ли поводи за паника? (Първа част)