Muskuli.com

Дисковата херния, за съжаление, напоследък е все по-често срещано заболяване, не само сред бодибилдърите и трениращите активно с тежести. Причината за това е неправилната позиция на тялото при боравенето с по-големи тежести, липсата на разгрявка и нечистото изпълнение на движенията.

За да получите по-ясна представа за състоянието, ще започнем с кратко описание на това, какво представляват гръбначните дискове, които то поразява. Те представляват плътни пръстени от фиброзна тъкан, които играят ролята на амортисьори между прешлените в гръбнака. Те не само обират всички сътресения при големи вертикални натоварвания върху гръбначния стълб, но и ни дават възможност да се навеждаме, изправяме, извиваме встрани и да се усукваме. Във вътрешността на тези дискове е затворена желеподобна субстанция, която осигурява абсорбирането на всички сътресения при движение и натоварване.

Херниране на диска (дискова херния) се получава, когато натиска върху или вътре в него, предизвика разкъсване на външната му стена, което води до излив на желеподобната сърцевина извън диска. Този излив предизвиква възпалителна реакция, която започва да дразни коренчетата на нервите в травмираната област. Възможно е и механично притискане на нерва или коренчето от излива или части от деформирания или разкъсан диск. Това води до болки в кръста, изтръпвания, схващания, бодежи и проблеми с нормалното движение на тялото и крайниците.

Добре е да се знае, че никой не е застрахован от появата на дискова херния, като една от най-честите причини за травмиране на диска е продължителното статично пренатоварване (седене или стоене в право положение). Всяко вдигане на тежки предмети в ежедневието – гушкане и носене на деца, вдигане на чанти, каси, големи бутилки, строителни материали и др. тежки предмети може да доведе до увреждане на диска. Най-рисково е вдигането на тежест при наведено напред тяло или когато то е усукано в кръста.

Дисковата херния може да се появи изведнъж или в резултат на натрупване на микротравми и увеличаване на налягането вътре в диска. Прекомерното натоварване първо води до деформация на външната стена на диска и образуването на подутина. Впоследствие, ако травмата не се овладее, може да се стигне и до фактическото разкъсване или спукване на фиброзния пръстен.

Най-често дисковите хернии се развиват в лумбалния (поясен) дял на гръбначния стълб. Техните основни симптоми са упорита болка (6-8 седмици и повече) в кръста, бедрата, прасеца или по целия долен крайник, съпроводени с изтръпване, мускулна скованост или слабост. По-рядко срещани са дисковите хернии в областта на врата и шийните прешлени, които могат да предизвикат болки във врата и ръцете, изтръпване, мравучкане и слабост в ръцете.

Диагностицирането на дискова херния става чрез физически преглед и последваща образна диагностика, която да изключи други заболявания – притискане на нерва от тумор, спондилолистеза (разместване на гръбначен прешлен спрямо този под него), ошипяване на гръбначния стълб и др. При физическия преглед пациентът ляга по гръб, а лекарят повдига изпънатите му крака нагоре. При появата на болка при движението, докато краката са под ъгъл от 30 до 70 градуса спрямо хоризонталата, това е знак за наличието на дискова херния.

След това е необходимо да се направи ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) или компютърна томография, за да се установи състоянието на засегнатия и съседните гръбначни дискове, нервните коренчета и евентуалните поражения върху тях. Извършва се и рентгенография, която пък показва състоянието на твърдите тъкани на гръбнака – прешлените, пространството между тях, дали има откъснати парчета от диска и засегнати отвори на нервните коренчета. Възможно е и извършването на електромиография (ЕМГ), която показва състоянието на електрическите импулси в мускулите и периферните нерви и също може да покаже засегнатата област на гръбнака.

За повечето дискови хернии се предпочита консервативно лечение – хиропрактически манипулации и лечебен масаж, извършвани от кинезитерапевт, упражнения, спинална декомпресия, акупунктура и др. форми на физиотерапия, прилагането на лед върху травмираното място и балансиран режим на почивка и натоварване. Не се препоръчва залежаване, тъй като това води до схващане на ставите и отпускане на мускулатурата, което затруднява възстановяването.

Съпътстващата медикаментозна терапия е с аналгетици (парацетамол, ибупрофен и др.), нестероидни (диклофенак, оксиками и др.) и стероидни (кортикостероиди – преднизолон, метилпреднизолон и др.) противовъзпалителни средства, мускулни релаксанти и др. В повечето случаи симптомите преминават до няколко седмици, а при засегнатия диск се наблюдава постепенно прибиране на пулпата, което води до изчезване на болката и възстановяване на движенията.

Хирургичната намеса, която крие някои много сериозни рискове, се практикува само когато е спешно наложителна или неизбежна – когато болките не се повлияват от никакви консервативни методи, когато хернията е в областта на т. нар. „конска опашка” (cauda equina) – сплитът от нерви в областта на опашката на гръбначния стълб, които контролират органите в таза – пикочния мехур, аналните сфинктери и движенията на краката, както и при засядане на парчета от разкъсания диск в гръбначния канал. В повечето случаи, хирургът отстранява само частта от пулпата, притискаща съответния нерв. В редки се налага отстраняването на целия диск, при което съседните се укрепват с помощта на метални приспособления или се присажда изкуствен.