Защо водата е живот, а дехидратацията – умора, отпадналост, увреждания и смърт (Част първа)
Ако кажем, че всичко живо е вода, няма да сме далеч от истината. Това важи в пълна сила за човешкото тяло. Според „Учебника по медицинска физиология” на един от най-уважаваните физиолози в САЩ, д-р Артър Гайтън, количеството вода, което обикновено се съдържа в тялото на човек с тегло ок. 70 кг. е около 40 литра, или 57% от общото му тегло.
Новородените имат в тялото си най-много вода – до 75% от теглото им, като това количество постепенно намалява с възрастта, за да достигне нормалните за възрастен човек 57-60% от телесното тегло. По-голямата част от тези 15-18% вода губим през първите 10 години от живота си, като всяка по-рязка и чувствителна загуба на телесна вода от там нататък води до тежки за здравето и дори животозастрашаващи последици.
Достатъчната хидратация е особено важна за функционирането на скелетната мускулатура, тъй като мускулите се състоят от 65 до 80% вода. Недостатъчната вода в мускулните влакна води до бърза уморяемост, по-висока болезненост, по-ниска производителност и спад в силата, засилване на мускулната треска и завишен риск от мускулни увреждания и контузии.
Натрупването на мазнини, както в мускулите, така и в останалите части на тялото, понижава количеството на телесната вода, като при някои хора страдащи от затлъстяване, нейното количество спада до 45% от общото тегло. (1,2) Всички знаем до какви тежки заболявания води затлъстяването. Една от причините за тях е именно драстичната загуба на телесна вода и заместването й с мастна тъкан.
Както се посочва в „Netter's Atlas of Human Physiology”,(3) водата в тялото се разделя на:
- Вътреклетъчна течност (2/3 от телесната вода). Според изчисленията на д-р Гайтън, ок. 25 л. от водата в тялото е вътреклетъчна или 62,5% от цялото й количество. Според „Anatomy & Physiology for Nurses” на д-р Шийла Джексън, 70% от телесните течности се падат на вътреклетъчната вода. (4)
- Извънклетъчна течност (1/3 от водата в тялото). Пак според д-р Гайтън, на нея се падат около 15 л. или 37.5% от водата в тялото. Извънклетъчните течности от своя страна се делят на:
- Кръвна плазма (1/5 от извънклетъчните течности). Тя представлява ок. 3 л. от извънклетъчните течности, както и 55% от общия кръвен обем в тялото.
- Интерстициална течност (4/5 от извънклетъчните течности). Това е водата, съдържаща се в междуорганните пространства, както и в неспецифичните тъкани като съединителната, например.
- Трансклетъчна течност. Това е водата в останалите пространства от човешкото тяло, която обикновено не се включва в сметките. Тя се съдържа в органите под формата на стомашночревна, цереброспинална (гръбначномозъчна), перитонеална, окулярна и др. течности.
Понижаването на количеството вода в състава на телесните флуиди, независимо дали е свързано със съпътстващата загуба на веществата, осигуряващи движението на водата навътре или навън през клетъчните мембрани (натриеви или калиеви йони, б. ред.), се отбелязва с термина дехидратация – изключително опасно за здравето ви състояние.(5)
Загубата на натриеви йони (Na+) се свързва преди всичко със загубата на вода от извънклетъчните течности (ECF), тъй като концентрацията на натриеви йони в тях е много по-голяма, отколкото във вътреклетъчната течност (ICF). Калиевите йони (K+) пък са в много по-големи количества във вътреклетъчната течност. Техният спад води най-вече до загуба на вътреклетъчната вода, тъй като понижението на K+ в извънклетъчните течности предизвиква дифузия (пренасяне на веществата от области с по-висока към области с по-ниска концентрация, б. ред.) на калиевите йони от вътреклетъчната течност, които заедно със себе си извличат и вътреклетъчната вода, посредством осмоза.
Симптомите на дехидратацията
Признаците на дехидратация обикновено стават особено осезаеми, когато загубим ок. 2% от нормалния обем на водата в тялото. Те могат да включват главоболие, подобно на това при махмурлука,(6) ниско кръвно налягане (хипотензия) и замайване или причерняване при изправяне или докато стоите прави, които се дължат на ортостатичната хипотензия – рязък спад на кръвното налягане при изправяне или стречинг. Ако не се вземат мерки срещу дехидратацията, може да се стигне до делириум, загуба на съзнание и/или гърчове, подуване на езика и в най-тежките случаи – смърт.
Първите знаци за леката форма на обезводняване (1-2% загуба на телесна вода), която може да засегне повечето от нас в ежедневието, са жажда, сухота в устата, намаляване на количеството и потъмняване на урината, необяснима и бърза уморяемост, отпадналост, загуба на апетита, суха кожа, повишена раздразнителност и безсъние в някои от случаите. Често това се съпровожда и от запек.
При атлетите се наблюдава спад в мускулната производителност с до 30% (7), съпроводен със зачервяване, спад в издръжливостта, ускоряване на сърдечния ритъм, покачване на телесната температура и задъхване. В това състояние умората ви поваля изключително бързо.
Леката дехидратация има негативно влияние и върху настроенията. Експерименти на Земеделската изследователска служба (ARS) към Департамента на селското стопанство на САЩ показват, че обезводняването предизвиква обърканост, разконцентрираност и лошо настроение. (8 ).
При умерена и тежка дехидратация, отделянето на урина може да спре напълно. Други симптоми на сериозното обезводняване са летаргичност и крайна сънливост, гърчове, припадъци, хлътване на очите в очните ябълки или хлътване на фонтанелата при новородените.
Колкото повече вода губите, толкова по-тежки стават симптомите. Сърдечният ритъм и дишането ви се учестяват, в опит да компенсират намалелия обем на кръвната плазма и ниското кръвно, а телесната температура се повишава заради намаленото потене.
При загубата на 5-6% от телесните течности започвате да се чувствате гроги или много сънливи, появяват се упорити главоболия и гадене, както и изтръпване и „иглички” в крайниците (парестезия).
При 10-15% загуба на течности, мускулите се стягат и вдървяват, поради което крайниците не могат да се движат, кожата може да се съсухри и сбръчка, погледът се замъглява, уринирането намалява до минимум и става болезнено, като човек може да изпадне в делириум. Загубата на повече от 15% от телесните течности обикновено е фатална.
Хората над 50 години постепенно започват да губят усещането за жажда, поради което случаите на дехидратация при тях зачестяват. Обезводняването, съпроводено с топлинен удар (хипертермия), е една от основните причини за внезапната смърт на възрастните хора при екстремни горещини.
Повръщането и диарията, както и др. заболявания на стомашночревния тракт могат да предизвикат тежка форма на дехидратация. Обезводняването може да превърне в животозастрашаващи и наглед не толкова тежки заболявания като грипа, когато той е съпроводен с разстройство и/или повръщане.
Във Втора част на статията ще ви запознаем с множеството различни причини за дехидратация (за някои от които със сигурност не подозирате или забравяте), както и с количествата течности, които трябва да приемате, за да останете винаги в добра форма и оптимално добро здраве.
ПРЕПРАТКИ:
1. Guyton, Arthur C. (1976). Textbook of Medical Physiology (5th ed.). Philadelphia: W.B. Saunders. p. 424. ISBN 0-7216-4393-0.
2. Guyton, Arthur C. (1991). Textbook of Medical Physiology (8th ed.). Philadelphia: W.B. Saunders. p. 274. ISBN 0-7216-3994-1.
3. John T. Hansen, Bruce M. Koeppen, (2002). Netter's Atlas of Human Physiology. Teterboro, N.J: Icon Learning Systems. ISBN 1-929007-01-9.
4. Jackson, Sheila (1985). Anatomy & Physiology for Nurses. Nurses' Aids Series (9th ed.). London: Bailliere Tindall. ISBN 0-7020-0737-4.
5. Medicine.Net > Definition of Dehydration.
6. Shirreffs SM, Merson SJ, Fraser SM, Archer DT (June 2004). "The effects of fluid restriction on hydration status and subjective feelings in man". Br. J. Nutr. 91 (6): 951–8. doi:10.1079/BJN20041149
7. Bean, Anita (2006). The Complete Guide to Sports Nutrition. A & C Black Publishers Ltd.. pp. 81–83. ISBN 0-7136-7558-6.
8. "Dehydration Affects Mood, Not Just Motor Skills" / November 23, 2009 / News from the USDA Agricultural Research Service". Ars.usda.gov.
Мощта на антиоксидантите (Част първа)
Кафявата мастна тъкан – „добрите” мазнини, които помагат… за отслабването
50 „златни правила” за изгаряне на телесните мазнини (Част първа)