Бунион – Нелицеприятното подуване на ставите или проклятието на острите и тесни обувки
Деформацията на стъпалата, предизвикана от подуването на ставата – най-често в основата на палеца на крака, но понякога и в основата на малкия пръст, е изключително често срещана, особено при дамите, които са неразделни със обувките или сандали на токче с остър връх и тесни каишки на пръстите.
Тя е травма, родена от лошата грижа за краката в ежедневието, но може да ви докара артрит, а в най-тежките случаи и невъзможност да тренирате, а и дори да ходите или стоите нормално заради нарушената механика и опора на стъпалото.
На английски деформацията носи наименованието бунион от латинската дума за „репичка”, като терминът е придобил гражданственост и в медицината (бунион на Тейлър, когато засяга ставата на малкия пръст, б. ред.). Освен тесните обувки (които водят и до острата прогресия на заболяването), то може да е причинено от ревматоидни артрити или чести, неестествени за стъпалото движения, като тези, извършвани от балетисти и професионални танцьори. Бунионът има наследствена предразположеност, свързана със структурата на стъпалото.
Жените стават жертва на бунион 10 пъти повече от мъжете, най-вече заради неудобните, но красиви обувки, които „четкат” суетата и самочувствието им. Мъжете обаче също не са застраховани от него, особено при носенето на делови обувки, които нямат анатомично уширение за основата на пръстите.
При буниона обикновеното подуване е съпроводено с накланяне на палеца настрани към втория пръст и изнасяне на костта му навън. Подуването бива медиално и дорсално.
Преобладава медиалното подуване, свързано с появата на червена подутина от свръзки и костна тъкан точно върху или от външната страна на ставата в основата на палеца на крака, която бързо се вплътнява. Обикновено се получава при прекомерно натоварване на свръзките между пръстите и стъпалото, в съчетание с тесните обувки. Тогава стъпалото се извърта прекомерно навътре, за да компенсира и преобтяга сухожилието Extensor hallucis (което вдига палеца нагоре, б. ред.). Тогава при повдигане на петата, тежестта не се разпределя равномерно и избутва големия пръст силно към втория. Движението е съпроводено от разтягане на ставата и „щръкването” й навън, за да компенсира изместването.
[caption id="attachment_17364" align="aligncenter" width="415" caption="Бунионът не щади и богатите и известните - в случая, Наоми Кемпбъл."]
[/caption]
С времето това обтягане на ставата, свръзките и костта води до подуване в основата на палеца, по-голямо раздалечаване на първата метатарзална кост на стъпалото от втората и трайно изместване на палеца към втория пръст и минаването му под или над него в по-тежките случаи. Метатарзалната кост в областта на ставата се втвърдява и изместването става трайно.
В резултат на деформацията повърхността на ставата става по-малка, но напрежението върху нея се увеличава, което увеличава значително риска от артрит.
Дорсалното подуване, наречено още Halux limitus е свързано със завъртане на задната част на стъпалото, придружена с изместване и в средната му част и ставата в основата на палеца. Ако движението в ставата е твърде голямо, точката й на сгъване се променя и предизвиква ограничаване на естествената аплитуда на сгъване на пръстите спрямо стъпалото. С времето ставата става все по-скована, слабоподвижна и твърда, като подуването става все по-голямо. Наред с увеличаващите се болки и претъркване от обувките, които отесняват, се появява и реална заплаха от артрит.
В началото буниона се формира неусетно, но може да е съпроводен от хронична или пробождаща, пулсираща болка в основата на палеца. Видими са и подуването, почервеняването, усещането на известна схванатост, болките между пръстите на краката и намаляване на амплитудата на движение на пръста нагоре-надолу. Всички тези симптоми се влошават при продължително стоене прав.
[caption id="attachment_17367" align="aligncenter" width="500" caption="Преди и след операцията на бунион."]
[/caption]
В началните стадии на буниона може да се опита консервативно лечение чрез смяна на тесните обувки с по-широки и удобни такива, избягване на движения, които натоварват ставата на палеца, предизвиквайки болка, прилагане на лед няколко пъти дневно, прием на нестероидни противовъзпалителни средства и ортопедични шини и ортези, свалящи натоварването от ставата и изправящи и поддържащи палеца.
В повечето случаи обаче тези методи водят до временно облекчение, а не решават проблема. Кардиналното решение е оперативното отстраняване на костния израстък, ако деформацията прогресира бързо и застрашава самото ходене.
За автора
Болки в тялото след тренировка? Не бързайте с медикаментите, а опитайте тези 5 естествени трика, които работят
Призракът на скъсания бицепс
Защо водата е живот, а дехидратацията – умора, отпадналост, увреждания и смърт (Част втора)