Шуай Джиао – Прародителят на китайските бойни изкуства (Видео)
Когато китайският Жълт император Хуангди (Huangdi) заел трона през 2698 г. пр. н. е., той създал и наложил в китайската армия специален вид борба с хвърляния, произлязла от движенията на знаменитите рогати шлемове Джиао Ди, които воините използвали в битка, за да прободат смъртоносно противника. Заедно с легендите, борбата Шуай Джиао (Shuai Jiao) се съхранила през вековете като първото бойно изкуство, появило се на бял свят в Китай, а възрастта му от над 4700 години го прави и едно от най-старите в света.
Историята на Шуай Джиао
Историческите анали сочат, че с помощта на рогатите Джиао Ди армията на Жълтия император изтребила до крак бунтовническа армия отцепници през 2697 пр. н. е. Постепенно стила на хвърляния се обогатил с ключове в областта на основните стави, удари и блокове, получил името Джиао Ли и дори се практикувал масово като спорт по време на династията Цин.
Състезанията по Джиао Ли се провеждали на лейтай или издигната платформа, а победителите в тях често били вземани като телохранители в Императорската гвардия или инструктори в имперската армия. Именно Джиао Ли заляга в основата на бойното изкуство, познато днес като Шуай Джиао.
Името Шуай Джиао било наложено от Централната академия Гуошу в Нанцин (Nanjing) едва през 1928 г., когато правилата за състезанията по китайска борба били официално стандартизирани. Терминът „shuai” буквално означава „да хвърлиш нкг. На земята”, което описва най-добре природата на Шуай Джиао като основан предимно на хвърлянията стил. Думата „джиао” има две значения – в древността е използвана в смисъла на „рога”, както в името на Рогатите шлемове. След това обаче се е наложило значението на „сборвам или спъвам, с помощта на краката”. Така Шуай Джиао може да се преведе като „да хвърлиш някого на земята, борейки се с крака”.
Основните цели на Шуай Джиао
Въпреки че като цяло е вид борба, Шуай Джиао се различава от класическата ни представа за борбата, тъй като според правилата му, когато която и да е част от тялото, различна от краката, допре земята, състезателят губи схватката. Така че основната цел на майсторите на Шуай Джиао е да хвърлят или препънат противника си, така че да падне на земята, а не се борят с него след повалянето му на ринга.
Първоначално в схватките се носели задължително рогатите шлемове Джиао Ди. По-късно бойците влизали в двубоите голи до кръста. През последните векове обаче като бойно облекло се наложили добре подплатените памучни туники и бойни панталони, подобни на кимоното, като в някои от стиловете се носят и специални обувки за борба.
Подстилове на Шуай Джиао
Стилът Баодинг: Наричан е още Куай Джиао или Бърза борба. Отличава се именно по по-бързото изпълнение на бойните техники.
Стилът Пекин: Произлязъл директно от стила Манчу Буку на Гвардията на Имперския дворец, Пекинския стил залага предимно на техниките с крака за нарушаване на баланса на противника.
Стилът Тянджин: Счита се за по-твърда и груба разновидност на Пекинския стил, която използва ритници за нанасянето на по-големи поражения и по-бързото поваляне на противника. Произлиза от Династията Мин и династичната линия Манчу Буку. Приликите между стиловете от Пекин, Тянджин и Баодинг карат някои да ги обединяват под името Хебей стил Шуай Джиао или просто Шуай Джиао.
Стилът Шанси: Произлиза от разновидността на борбата, практикувана при династията Сун. Днес се практикува основно в областите между Датонг в северните части на Шанси и Тайюан в Централно Шанси. Най-отличителната му черта са техниките за захващане с крак.
Монголски стил: Произлиза от династичната линия Монгол Боке.
Стилът Синцзян: Включва част от турските прийоми на борба със захвати в областта на кръста.
За автора
Сават – Поразяващият боен стил на френските моряци (Част първа)(Видео)
Капоейра – бойното изкуство на африканските роби (Част първа)
Сан Шоу – хибридната бойна система на китайската армия, която съчетава в себе си кунг-фу дух и железни хватки от класическата борба