Тан Су До – Бойният стил на Чък Норис (Видео)
Влизаш в дожанга и почти веднага оставаш без дъх – те правят акробатични ритници, летейки из въздуха и целенасочено изпълняват ритмични комбинации. По-късно започва демонстративния спаринг в който лесно нанасят поразяващи удари и с лекота избягват такива, след това започват тренировките на заучени бойни техники с партньора. Чудиш се кой стил е това? Корейското Тан Су До (Tang Soo Do), разбира се!
Историята на Тан Су До
Тан Су До е сред ранните корейски бойни изкуства, чийто корени могат да се проследят по древните рисунки и фрески до епохата на Трите царства в Корея. В крайна сметка всички те са обединени от десницата на династията Сила, когато бойните изкуства на Корея стават още мощни и процъфтяващи. Тан Су До е типичен пример за предаване на уменията от поколение на поколение в различните бойни кланове и от майстор на ученик през вековете, чак докато японците окупират Корея между 1909 и 1945 г. Тогава, за да потушат всяка възможна съпротива срещу окупацията им, японците налагат строга забрана за практикуването и жестоки гонения на майсторите, в резултат на които голяма част от историята на бойния стил е заличена.
Въпреки това, бойните изкуства не изгубили духа си, излизайки в дълбока нелегалност и дори придобили похвати от японското карате, за да се маскират по-добре пред завоевателите. След освобождението на Корея бойните школи отново бързо изпъстрили картата на страната, като първата от тях била Чун До Куан на великия учител Вон Кук Лий (Won Kuk Lee). Той е първият, използвал името Тан Су До за определянето на този така зрелищен стил, повлиян от толкова много чуждоземни бойни изкуства. На корейски името означава "Пътят на китайската ръка". През последните десетилетия обаче, повечето от американските майстори превеждат името като „Пътят на отворената ръка”.
Освен Вон Кук Лий още няколко учители отворили своите куон (школи, б. ред.) из Корея и към 60-те години на миналия век, в страната вече имало 9 големи такива, изповядващи този стил, които произлезли от първоначалните пет – Му Дук Куон на Хван Кий (Hwang Kee), Йон Му Куон на Нам Сук Лий (Lee, Nam Suk), YMCA Kуон Буп Бу на Нам Сук Лий (Lee, Nam Suk), Чун До Куон на Дук Сон Шон (Shon, Duk Song) и Сон Му Куон на Бьон Джик Но (No, Byong Jik).
По това време Корея се опитва да унифицира всичките си бойни изкуства под името тае куон до. Всичко школи, освен една, се присъединили към тази доктрина, въпреки че продължили да преподават разновидностите на своите бойни изкуства без почти никакви промени, като единственото изключение била школата Му Дук Куон. Основателят й Хван Кий отказал сливането въпреки оказания му дори политически натиск. Въпреки че това му струвало изгубването на част от последователите, които се насочили към тае куон до-то, след две спечелени съдебни битки през 1965 и 1966 г. Кий си спечелил правото на бойна идентичност и школата му отново си стъпила на краката и започнала успешното си независимо развитие, извън сянката на тае куон до. Така Кий и последователите му продължили да изучават и препредават най-чистата форма на Тан Су До, въпреки че в края на 50-те години на миналия век той променя името на школата си на Корейска Су Бак До Асоциация, Му Дук Куон. Днес Тан Су До-то процъфтява в много федерации и организации и няма единен ръководен орган на практиките му.
Характеристиките на Тан Су До
Бойното изкуство е корейското въплъщение на каратето. То е атакуващ, ударен боен стил с добро развито нападение с ръце и крака и блокове за защита. В допълнение в него са привнесени киткови захвати от джиу джицуто и айкидото. Изпълнението на всички техники е базирано на овладяването и насочването на дишането във всичките му форми и практики, безконтактни или ниско контактни спаринги и учения за изграждането на характера на бойците. За майстора на Тан су До не е достатъчно изучаването на различните физически движения в богатия му арсенал, а трябва да е запознат в детайли и с историята на изкуството и да демонстрира респект към познанието и останалите хора. Но най-зрелищната част и отличителна черта на тан су до, са артистичните и красиви ритници с отскок.
Стиловете, вплетени в Тан Су До
Повечето майстори на бойното изкуство могат да проследят своя стил до основателя на Му Дук Куон, Хван Кий. През живота си, по своя воля или принуден от обстоятелствата, той се запознал с техниките на древното корейско таеккуон, японските Окинава карате стилове, включително Шотокан и китайски бойни изкуства от рода на тай чи и кунг фу. От смесването на всички тях се ражда днешното Тан Су До. Вон Кук Лий, който е бащата на името на стила пък внася много повече от Шотокан в техниките, които предава на учениците си.
Основните цели на Тан Су До
От физическа гледна точка, боецът, практикуващ Тан Су До се стреми да спре нападателя си с удари колкото се може по-бързо, така че да избегне каквито и да е наранявания. Така може да се каже, че от философска гледна точка, тан су до изповядва самозащитата и поддържането на мира и спокойствието.
Тренировките в Тан Су До
Процесът на изучаване на бойното изкуство включва т. нар. хьонг (hyeongs) или предварително заучени едноактни спаринги, свободни спаринги без контакт или с лек контакт и работа в една линия с едновременното изпълнение на различни ритници, удари с ръце или блокове, както и отделни часове за техниките за самозащита – киткови захвати и др.
Най-известните майстори на Тан Су До
Били Бланкс. Познатият и у нас от много екшъни Бланкс е човекът, заснел знаменитата серия видео-уроци по Тае Бо, която е един от най-популярните продукти за кардио кикбокс на пазара. Той започва пътя си в бойните изкуства именно с Тан Су До.
Хван Кий. Основателят на първата голяма Тан Су До организация – Му Дук Куон Су Бак До. Повечето Тан Су До школи произлизат именно от нея.
Чък Норис. Един от най-известните актьори във екшън-филмите с бойни изкуства започва да тренира Тан Су До след като се присъединява към Военновъздушните сили на САЩ като въздушен полицай през 1958 г. В крайна сметка Норис получава черен колан по Тан Су До.
Глима – исландската бойна гордост
Ескрима и кали – бойният дар на Филипините (Част втора)(Видео)
Чин На – бойната система, която размества костите, „краде въздуха“ и обездвижва за секунди тялото на противника