Лута Ливре – Малко познатият съперник на бразилското джиу джицу (Част първа)
В днешни дни, дори в Япония, където носенето на ги (традиционната тренировъчна униформа в различните бойни изкуства, б. ред.) е позволено по време на състезания, почти всички бойци от MMA предпочитат да се бият без нея. Ако обаче си спомним ранните UFC състезания, в ума изплува майстора на бразилското джиу джицу Ройс Граси (Royce Gracie) със своето ги и победоносно вдигнати във въздуха ръце. Това, което обаче малцина са си представяли е, че дълго преди UFC изобщо да се зароди като идея, бразилското джиу джицу е имало яростен съперник в бойните стилове в Бразилия. Неговото име е Лута Ливре и захватите без помощта на сграбчването на ги, понякога в комбинация с удари, са неговото оръжие.
Въпреки че стилът на Граси в повечето случаи триумфираше над Лута Ливре в техните битки за територия, фактът, че бойците вече не носят ги – което е голямата разлика между двата стила – вече казва много.
Историята на Лута Ливре
На португалски „лута ливре” значи „борба”. В разговорния език „лута” често се превежда като „бой, борба”, а „ливре” означава „свободен”. Т. е. иначе казано терминът може да се преведе като „свободен бой, свободна борба”.
Лута Ливре какъвто го познаваме днес произхожда от бразилското джудо и борбата. Първоосновател на бойното изкуство през първата половина на ХХ век става Евклидис Хатим (Euclydes Hatem), известен повече с прозвището си Тату. Лута Ливре влиза с гръм и трясък в социалния живот в Бразилия, когато в първата голяма битка между бразилското джиу джицу и Лута Ливре, през 40-те години на миналия век Хатим побеждава Жорже Граси (George Gracie).
По-късно през 70-те години бойното изкуство е повлияно от стиловете на учениците на Тату, Фаусто и Карлос Бруносила (Fausto and Carlos Brunocilla), които обучават няколко експерти по Лута Ливре. Още по-значим позитивен отпечатък върху стиловете на Лута оставя по-късно и дошлият от джудото и борбата Роберто Лейтао (Roberto Leitao). Този университетски преподавател по инженерни науки учи как да се използва повече техника отколкото груба сила, подобно на техниките на големия съперник Хелио Граси, основно поради факта, че е с по-скромни физически данни.
Въпреки че рафинираните от Лейтао техники на Лута му помагат да превърне механичната сила на съперника в свое предимство, в интервю за Fight! Magazine той очертава може би най-голямата разлика във философията на бразилското джиу джицу и идеологията на Лута, която го приближава повече до борбата или шутото (shootfighting): "Граси беше безкрайно упорит. Той вярваше, че използването на силата и устрема на съперника са достатъчни, но греши”. Съгласните с Лейтао се оказват прави, с оглед на бъдещия успех в боевете на борците срещу практикуващите бразилско джиу джицу, след първоначалния период на адаптация към защитния им стил.
Въпреки това, през 80-те и 90-те години на миналия век в повечето от боевете и мачовете на предизвикателство между двете школи победата е била на сметката на майсторите на бразилското джиу джицу, главно заради повечето пари вложени в развитието и популяризирането му (Бразилското джиу джицу винаги се е смятало за бойното изкуство на елита, докато Лута Ливре е смятан за бедняшкия му и не толкова обогатен вариант), и това малко понижава значимостта му в очите на историците и бойците от MMA.
За автора
Кун Гек До – Комбинацията от таекуондо и муай тай, която не използва удари с отворена длан
Лима Лама - „Ръцете на мъдростта“, които боравят с много бойни стилове наведнъж
Тай Чи Чуан – Източната рецепта за укрепване на духа и тялото (Част втора)(Видео)