Каларипаяту – Бойното учение на хиндуистките богове (Част втора)(Видео)
(Продължение от Първа част)
Тренировки
Всяка тренировка започва с докосване на земята и челото с дясна ръка, в знак на уважение – путара. След това ученикът коленичи и докосва краката на учителя си, а той слага ръце на главата на ученика си, благослови го и се моли за него. Тази церемония се повторя всеки ден в началото на тренировката.
Самата школа калари е изградена съгласно ученията за баланс на нивата на космическа енергия мантра саастра и тантра саастра, като лицето на фасадата винаги гледа на изток, а централният вход е вдясно от центъра. Тренировъчната зона, която се нарича путара, е платформа на седем нива в югозападният ъгъл на сградата. Там е разполбожена и статуята на божеството-пазител, обикновено Бхагавати, Кали или Шива, които се почитат от последователите с цветя, тамян и вода преди всяка тренировка, която винаги е предшествана от молитва.
Северните стилове практикуват в специални шахти с покрив, в които подът е на 107 см. под земното равнище и е насипан с пласт червен клей, който има омекотяващ ефект и предотвратява тежки травми. По-ниското ниво на шахтите предпазват практикуващите и от ветровете в региона, които могат да понижат телесната им температура.
За разлика от тях, южните стилове обикновено тренират на открито в заграждания от палмови клони.
Удари и техники
Каалкал – система от удари с крака и упражнения за вдигане и разтягане на краката (каал едупу) за увеличаването на гъвкавостта им много над нормалното за обикновения човек.
Паада чакрам – ритник със завъртане отвътре навън.
Паада бхраманам – ритник със завъртане отвън навътре
Нер каал – фронтален ритник
Кон каал – ритници отдясно наляво и отляво надясно
Вииту каал – обратен ритник със завъртане
Нер-кона вииту каал – комбиниран ритник
В каларипаяту се използват и по-сложни комбинации от удари с крак, сред които удари по двете страни – фронтален ритник, завъртане и удар отстрани (thirichu kaal), ритник и сядане на земята (iruththi kaal), който има разновидност и с допълнително превъртане и сядане (kick and sit) и ритници със страничен сплит-седеж (soochi kaal).
Кайкутхипаяту означава „упражнения за удари с ръка” и се практикува във всички стилови разновидности. Системата включва удари, движения с краката, разтягания на крайниците, завъртания, усуквания и скокове, изпълнявани в точно определена последователност. Упражненията задължително се предшестват от загрявка – мукакату. Като повечето системи в каларипаяту, Кайкутхипаяту е разделена на 18 нива с увеличаваща се комплексност и трудност.
Чуматади е система, обучаваща как да атакуващ и да се защитаващ срещу повече противници, които те атакуват от всички страни. Също е разделена на 18 нива, като включва удари, мушкания и съсичащи удари с оръжия, хвърляния и блокове. Движенията се повторят във всяка една от 4-те посоки, като изпълнението на техниките се отличава с висока скорост и голяма сила.
Мейпаяту е система техники за развиване на гъвкавостта. Също се състои от 18 нива, като практикуващите се учат да насочват агресията и увеличават будността и скоростта на реакциите си по време на битка. Техниките се отличават с висока скорост и подвижност.
Адитхада е словосъчетание от думите за „удар” (adi) и „блок” (thadu). За разлика от гореспоменатите системи, Адитхада винаги изисква двама партньори, които блокират взаимно атаките си и контраатакуват.
Ототхарам учи как атаката да бъде използвана като форма на защита. Отново се практикува по двойки, като броят на участващите в спаринга може да се увеличи до десетина души, с натрупването на знания и умения от каларипаяту-бойците.
За автора
Боджука – Инстинктивна самоотбрана плюс бокс, джиуджицу и карате (Видео)
Кокондо – „Пътят на миналото и настоящето” следва 7-те принципа на Бушидо (Видео)
Хан Му До – Изкуството за хвърляне и удари е по-съвършеният братовчед на хапкидото (Видео)