Имало едно време в Китай… Хун Гар – кунг фу-то на Пияния майстор (Първа част)(Видео)
Няма любител на бойните изкуства, който да не се е наслаждавал на техниките на Джеки Чан в култовата поредица „Пияния майстор” или на епичната история за легендарния китайски майстор на кунг фу-то Вон Фей Хун в 6-те части на „Имало едно време в Китай”, пресъздаден на големия екран от Джет Ли. Бойните сцени в тях, които ни оставят без дъх, са част от техниките на Хун Гар (Hung Gar, Hung Ga, Hung Kuen или Hung Gar Kuen) – стила на Тигъра и Жерава от Южния манастир Шаолин, южнокитайско бойно изкуство от фамилията на кунг фу-то, чиято бурна история може да се проследи до края на XVІІ и началото на ХVІІІ век.
Според историческите анали, Хун Гар е създаден от Хун Хей Гун (Hung Hei-Gun, 1745-1825 г.), който научил тайните на кунг фу от легендарната фигура Джий Син (според др. Джий Сим, чието пълно име е Джий Син Сим Сий) – един от Петте старейшини – единствените 5 монаси от Шаолин, оцелели при опожаряването на манастира и клането, извършено от армиите на династия Цин. Според различните източници, това се случило през 1647 г., 1674 г. или през 1732 г.
Джий Син се установил във възстановения Южен манастир Шаолин в провинция Фуцзян (Фукуен), където обучил Хун Хей Гун, Чой Гау Лий, Мок Да Си, Лау Сам Нган и Ли Яо Сан. По-късно тези 5 ученици създали 5-те най-известни стила на Южен Шаолин – Хун Гар, Чой Гар, Мок Гар, Ли Гар и Лау Гар.
Историята на Хун Гар.
Новият манастир Шаолин сбирал противници на династията Цин от цялата страна, така че скоро армиите на императора атакували и разрушили и него. Тогава Хун Хей Гун потърсил убежище в провинция Гуандун и пренесъл Хун Гар със себе си.
Кантонският символ „hung” буквално означава „червен”, а „gar” обикновено се превежда като „клан” или „фамилия”. Другото име, под което е известен Хун Гар – hung kuen, който всъщност е един от подстиловете на бойното изкуство, означава „червения юмрук”.
Символите на Хун Гар.
Развитието и историята на Хун Гар са пряко свързани с бурната китайска история от това време. Бащата на стила, Хун Хей Гун и много майстори на хун гар били част от „Червеното братство” (Hung Tong) – нелегална бунтовническа групировка, целяща свалянето от власт на манчжурската династия Цин. Братството било кръстено на първия император от династията Мин на китайците Хан, които прогонили монголската династия Юан – Хун Ву (1368-1398 г.), а мотото им било „да свалим Цин, да възстановим Мин”. Трябва обаче да се знае, че не всички майстори на хун гар били бунтовници, както и не всички бунтовници се биели в стила хун гар.
Основните подразделения на Хун Гар се зародили на териториален принцип – освен основната, „Кантонска” линия на хун гар, която може да се проследи директно до Джий Син и Хун Хей Гун, съществуват още „Съчуан” хун гар, „Вубей” хун гар и някои по-редки и далечни школи, както и езотеричното направление Ха Сей Фун хун гар или „Червения клан на четирите долни (южни) тигъра”. Подразделенията на хун гар от Съчуан и Вубей имат толкова малко прилики с кантонското бойно изкуство, че трудно може да се каже, че някога са имали един и същи корен.
Повече писмени доказателства, оцелели до днес, има само за „Кантонския” хун гар. Според най-старите описания, оригиналния хун гар имал само „къси” техники с ръце и се фокусирал само върху боя от близка дистанция. Основната му стойка – т. нар. „конска стойка” била изключително прибрана само ширина и половина от ширината на бедрата, така че то можело да се практикува само върху 4 китайски керемиди или на по-малко от 1 квадратен метър.
Един от най-именитите майстори на Хун Гар - Лам Сей Вин (1860-1943 г.) демонстрира хун гар техники.
Нещо повече, в оригиналния хун гар нямало никакви скокове и летящи удари с крака. Това се променило по време на трите пътувания на Джий Син до Кантон, в които той се убедил, че късите техники с ръце са добри за самозащита, но им липсва нападателен потенциал, необходим за оцеляването на бруталните улици на Кантон.
Затова той променил хун гар, като разширил основната стойка, включил дълги удари с ръка и увеличил използването на краката. Той предал тази концепция на Хун Хей Гун, а 3 поколения по-късно, тези техники били овладени от най-големия китайски герой – Вон Фей Хун (1847-1924 г.), изигран от Джет Ли в „Имало едно време в Китай”, а след това и от Винсънт Жао в най-дългата поредица игрални филми за него, Wong Fei Hung Series. Старият стил хун гар – с прибраната стойка, късите удари с ръце и движенията на малка площ, продължил да живее в „Червения клан на четирите долни (южни) тигъра”.
Във Втората част на материала ще ви запознаем в подробности с основните форми и комбинации на Хун Гар, както и с основните му подразделения и техните особености.
Ритане по пищялите – алтернативният олимпийски спорт в Англия от 1612 година насам
Комбат 56 – Бойната гордост на полските спецчасти (Видео)
Кунтао – Тайното бойно изкуство на малайските китайци (Видео)