Имало едно време в Китай… Хун Гар – кунг фу-то на Пияния майстор (Втора част)(Видео)
„Четирите долни тигъра” срещат „Кантонския” Хун Гар
Най-големите различия между отделните разновидности на Хун Гар, се забелязват между концепцията на основната , Кантонска линия и Ха Сей Фу хун гар или „Четирите долни (южни) тигъра”. Последният стил обръща малко повече внимание на вътрешната сила и доста езотерични оръжия, като тези особености се заучават след овладяването на стандартния набор комбинации и комплекси на Хун Гар.
Хун Гар, като всеки кунг фу стил, разчита на различните комплекси с животинските стилове на бой. Кантонската линия е известна със своя комплекс „Десетте форми” (sup ying), които включват 5 животни – дракон, змия, тигър, пантера и жерав, и 5-те елемента – злато (метал), дърво, вода, огън и земя. Често обаче, учениците пренебрегват елементите, залагайки повече на животинските бойни комбинации.
Формите на дракона се състоят предимно от упражнения за трениране, овладяване и насочване на вътрешната сила, докато останалите 4 животински стила наподобяват движенията и обичайното поведение на съответното животно. Истинската класика на Хун Гар обаче са 4-те комплекса техники, изучавани и преподавани от националния герой Вон Фей Хун, с които ще ви запознаем по-долу.
Хун Гар комбинациите, преподавани от Вон Фей Хун
Комбинациите, които Вон Фей Хун научил от баща си, също майстор на хун гар, включвали „Единичен твърд юмрук” (Single Hard Fist), „Двоен твърд юмрук” (Double Hard Fist), „Юмрука на укротяването на Тигъра” (Taming the Tiger Fist), „Майка и син пеперудени мечове” (Mother & Son Butterfly Swords), „Юмрука на разярения Тигър” (Angry Tiger Fist), „Тоягата с Осемте триграма на Петия брат” (Fifth Brother Eight Trigram Pole), „Летящата кука” и „Юмрука на черния тигър”.
Юмрукът на обикалящия Тигър, демонстрирани от великия майстор Лам Сей Вин.
Вон събрал есенцията от тези техники и заедно с познанията придобити от други велики майстори, изградил 4-те „носещи колони” на Хун Гар – 4-те комплекса техники с голи ръце, които са основата на основното направление на Хун гар и до днес:
„Юмрука на укротяването на Тигъра” (Taming the Tiger Fist)
Дългата последователност от техники в Укротяването на Тигъра приучава трениращите на основните техники на Хун Гар и изгражда издръжливостта. Този комплекс от техники може да се проследи чак до Джий Син, който обучил на него Хун Хей Гун и Лук Ах Чой. Типичното тук е, че работата с краката повтаря пътя на изписване на китайския символ, с който се означава комбинацията "工".
„Юмрукът на обединените Тигър и Жерав” (Tiger Crane Paired Form Fist)
Юмрукът на обединените Тигър и Жерав, демонстриран от великия майстор Лам Сей Вин.
Тигърът и Жеравът надграждат Укротяването на Тигъра, добавяйки още „думи” към лексиката на всеки практикуващ Хун Гар. Начинът на изпълнение на комбинацията (хореографията) на Вон Фей Хун се преподава и досега в разклоненията на стила, тръгнали от него. Той добавил към Тигъра и Жерава Мостовите техники с ръце, които са демонстрирани на една от снимките тук, както и дългите техники с ръце, свързани със стиловете Фат Га, Ло Хон и Лама. До нас са стигнали и форми на изпълнението на комбинираните Тигър и Жерав, различни от тази, преподавана от Вон Фей.
„Юмрукът на петте животни и петте елемента” (или накратко Five Animal Fist)
Техниките са свързващото звено между външната сила на Тигъра и Жерава и вътрешната сила и концентрацията на Желязната тел. „Петте животни” са 5-те животински стила но южнокитайските бойни изкуства – Дракон, Змия, Тигър, Леопард (Пантера) и Жерав, а „Петте елемента”, са класическите китайски елементи - Земя, Вода, Огън, Метал и Дърво. Хореографията на оригиналната комбинация е на Вон Фей Хун, като впоследствие е допълнена от Лам Сей Вин и вече е известна и като „Юмрука на Десетте форми” (Ten Form Fist).
„Юмрукът на желязната тел” (Iron Wire Fist)
Юмрукът на Желязната тел, демонстриран от великия майстор Лам Сей Вин.
Желязната тел изгражда вътрешната сила и се смята, че е създаден от майстора Лян Куан (Leung Kwan, 1815–1887 г.), известен повече като Тит Киу Саам (Tit Kiuh Saam), който заедно с бащата на Вон, Вон Кей Ин, е един от „Десетте Тигъра на Кантон”. Като цяло Желязната тел е комбинация от ци гун или медитативно дишане и изометрични упражнения, преди всичко динамични обтягания и разгъвания, както и съпротивителна работа с тежести, под формата на железни пръстени, слагани на китките. Изпълняван правилно, комплексът увеличава значително силата и спомага за стабилност на стойката. Също както повечето форми на ци гун и изометричните упражнения обаче, комбинацията трябва да се практикува редовно или повечето от ползите, които носи, се губят бързо след спирането й.
Вон Фей Хун е известен и със своята комбинация „Тоягата с Осемте триграма на Петия брат” (Fifth Brother Eight Trigram Pole), която се преподава и до днес в направленията на Лам Сей Вин и Дан Фон (Dang Fong) – двете основни разклонения на линията на Вон Фей Хун, както и в Гуандао на Пролетта и Есента и Тигровата вила на фамилията Ю (Yu Family Tiger Fork). Тези направления също тренират техники със широк меч, пеперудените мечове, копието и дори с ветрило, но изпълняват техниките с тях по различен начин. „Майка и син пеперудени мечове” (Mother & Son Butterfly Swords) пък още се изучава в направлението на Дан Фон.
Ръцете на 12-те моста (Мостовите техники), демонстрирани от великия майстор Лам Сей Вин.
Основните подразделения на Хун Гар
Изучаваните комплекси техники и оръжията в различните подстилове на Хун Гар се различават драстично дори и при тези от основната линия на Вон Фей Хун. Тези, които не водят началото си от майстор Лам Сей Вин не практикуват „Юмрука на петте животни и петте елемента”, тези които не са свързани с Вон Фей Хун, които понякога се определят като „стар” или „селски” Хун Куен, не практикуват неговите комбинации, а тези, които не са свързани с Тит Киу Саам не практикуват „Юмрука на Желязната тел”.
При много от разклоненията има новосъздадени или взаимствани техники от други стилове. Все пак стиловете от линията на Вон Фей Хун имат някаква обща основа и са по-систематизирани, докато при „селските”, стари стилове Хун Гар разликите и многообразието са много по-големи.
Първообразът на Хун Гар, преподаван от Джий Син на Хун Хей Гун е включвал стила на Тигъра, стила Луохан и „Юмрука на Укротяването на Тигъра”. Благодарение на обмена на техники с други майстори на бойни изкуства, Хун Хей Гун е развил и добавил „Юмрукът на обединените Тигър и Жерав”, „Юмрукът на Южното цвете” и техниките с няколко оръжия.
„Четирите долни (южни) тигъра” или Ха Сей Фу хун гар
Спекулира се, че това е направлението, което е най-близо до оригиналните техники на Хун Гар, преподавани от Джий Син. Използва стойката на „притиснатия с крака кон”, която се използва и в друг голям клон на кунг фу-то – Вин Чун. Разклонението на „Четирите южни тигъра” на Лян Ва Чеу практикува „Юмрука на Петте животни” но с различен комплекс от техники за всяко животно, в други направления на стила се практикуват комбинираните животински стилове като Тигър и Жерав, Дракон и Леопард и др.
За автора
Дим Мак – съществува ли наистина древното смъртоносно докосване с един удар?
Лута Ливре – Малко познатият съперник на бразилското джиу джицу (Част първа)
Чун Кук До – Отрочето на Чък Норис взима най-доброто от 6 бойни изкуства (Видео)