Бандо – Поразяващото животинско бойно изкуство от Бирма (Видео)
Бандо (Bando) е атрактивен и бърз отбранителен боен стил от групата на Тайн (Thaing) – бирмански термин за съвкупността на всички традиционни бойни изкуства, създадени в Мианмар (Бирма) – бандо, летве, банше, понджи тайн, набан и др. Бандо е основан на имитиращите животните защитни и нападателни движения и техники, носещи и подобни названия – стила на орела, скорпиона, тигъра, пантерата и др.
[caption id="attachment_9460" align="aligncenter" width="640" caption="Бандо-техники от стила на орела, скорпиона и тигъра."]
[/caption]
Първоначално термина „бандо” се е използвал в смисъла на възпитание на самодисциплина, личностно развитие и самоусъвършенстване. Впоследствие той сее превърнал в название и на бирманското бойно изкуство за самозащита.
Тренировки
Като при почти всички азиатски бойни изкуства, школите по бандо започват обучението със основните стойки и комбинации от стъпки за работа с краката. Подготвителният период обикновено продължава няколко месеца, но може да се проточи и до няколко години, в зависимост от похватите на инструктура или изискванията на стила. Във втория етап от обучението се преминава към различни техники за блокиране и париране на атаките на противника.
Бандо винаги дава приоритет на отбраната пред нападението, като майсторите на бандо използват всички необходими умения, за да се защитят, само ако това се налага. Едва в третата фаза на изучаването на бойното изкуство се стига до нападателните техники. Почти всички удари и техники в бандо се заучават чрез готови комбинации – „ака”, които могат да се изпълняват самостоятелно или с партньор. След края на обучението, майсторите на бандо участват в състезания, като в двубоите понякога се стига и до смъртни случаи.
Техники
Комбинациите и техниките в бандо се основават на естествените движения на животните и вероято са повлияни от подобните анималистични стилове от Индия и Китай. Имената на заучените комбинации и упражненията включват имената на животните, които имитират, включително глиган, бик, кобра, леопард или пантера, маймуна, питон, скорпион, тигър, елен, чапла и пепелянка.
Всяко от тях използва характерните за съответното животно движения, като стила на питона включва техники смазване, прекършване на костите, душене и притискане, стила на тигъра включва техники за дране и разкъсване, стила на пепелянката залага на гъвкавостта, а този на елена развива уменията да си нащрек и бързите реакции. Някои майстори преподават и стила на черната пантера, който е комбинация от всички останали животински стилове.
[youtube height="360" width="640"]http://www.youtube.com/watch?v=3uqlzHHXu_8[/youtube]
В повечето случаи бандо оставя инициативата на опонента и разчита основно на контра-маневри. Когато майсторът на бандо бива нападнат, той първо отстъпва, след което изгражда контраатака, като използва последователността възприятие-оценка-съразмерен отговор. Целта е обезвреждането на оръжията на противника, т. е. ако се касае за невъоръжен нападател, при счупването на крака или ръката му, бандо-майсторът слага край на конфликта и се оттегля. За целта при контраатаката бандо-бойците се целят предимно в главата, рамената, лактите, колената или глезените и стъпалата, които най-често се използват от противника при нападение.
Международната Бандо Асоциация
След Втората световна война Ба Тан Джи (Ba Than (Gyi), тогавашния директор за физическо възпитание и спорт към Съвета на Бурма прави опит за обединението и унификацията на различните бандо стилове и с цел модернизирането им създава новата бандо система Хантавади. Промотиращата я Международна асоциация по бандо е създадена на 9 март 1946 г.
През 1997 г. функциите й са наследени от Международната Тайн Бандо Асоциация (ITBA), която освен организацията на обучението, демонстрациите и състезанията по бандо, популяризира и останалите Тайн бойни изкуства – традиционното бойно изкуство с оръжия Банше, което използва мечове, ками, лък, дълги и къси тояги и др., традиционната бирманска борба Набан, традиционния бирмански кикбокс Летве, ученията, използващи концентрацията и вътрешната енергия – Лета Йога, Данда Йога, Йога Лонджи, Нин Зин и т. н. Седалището на ITBA е в Лозана, Швейцария, а от март 2009 г. нейн президент е испанецът Хесус Васкес Ривера.
Бандото в САЩ
Синът на Ба Тан Джи, Маунг Джи започва пръв да преподава бандо през 60-те години на ХХ век в американската столица Вашингтон. Разпространяваният от него Хантавади стил бандо бързо придобива популярност и днес е най-известното на Запад бирманско бойно изкуство.
Американската асоциация по бандо (ABA) преподава общо 9 стила – на бика, глигана, кобрата, пепелянката, питона, пантерата, тигъра, скорпиона и орела, като учениците първо се запознават с основните стъпки и позиции преди да се специализират в животинските техники. Основата на преподаваната от ABA бандо-система е матрицата 9X9, включваща техники и основни принципи. Учениците се насърчават да овладеят основните принципи на бойното изкуство, тъй като техниката може да е полезна само в определена ситуация, докато принципът, на който се основава тя, може да бъде полезен в много повече случаи.
Напредъкът на учениците по бандо се оценява по ранговата система с колани, като се започне през бял, жълт (само при някои школи), оранжев, лилав, син, зелен, зелен 1-ва степен, зелен 2 степен, зелен 3 степен, кафяв, кафяв 1 степен, кафяв 2 степен, кафяв 3 степен, след което следва черния колан. За да се яви на изпита за черен колан, майсторът трябва да има поне 5 години тренировки по бандо зад гърба си. За да бъде повишен в ранг черен колан се оценяват уменията му при изпълнението на заучените комбинации с голи ръце „ака”, боравенето с тояги и хладно оръжие, спаринг с противник и физически изпитания за издръжливост. След черния колан следват черен колан от 1-ва до 9-тата, най-висока степен на майсторство.
Уен-До – комбинацията от джиу джицу, карате и джудо, създадена специално за самозащита за жените
Кокондо – „Пътят на миналото и настоящето” следва 7-те принципа на Бушидо (Видео)
Гурен - или как са се сборвали древните келти